Aneta_kz (Анета)
511 12601
23 may 2008, 14:13

Сирачета 

  Poesía » Civil
1224 1 39 
Най истинска е тя, когато плаче...
И като майка тъжни песни пее.
Притиснала във скута свойто братче,
приспива го и нежно го люлее!

Без собствен дом живееше отдавна.
(Не помни даже да е имала такъв).
Но винаги заспиваше на топло,
прегърнала крайуличния стълб.

Подхвърлиха и дрипаво елече.
Завивка беше скъсан, стар чувал.
Дали си спорила със Бог, човече,
че днес вечеря пак не ти е дал?

Най-истинска е тя, когато плаче...
Нослето трие с мръсните ръце.
Че личното и име е ,,сираче''.
Фамилията кой ли и отне?

© Анета Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря на останалите!
  • Настръхнах...
    Много надълбоко ме достигна.
    Прекрасно е, Ани, вълнуваш.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Поздрави,Ани!
    Браво!
  • Сви ми се сърцето...Ани...
    Светла е душата ти, веща ръката ти!!!
    С много обич!!!
  • Благодаря ви за споделената емоция!
  • !!!!!!!!!!!Без каментар...
    Само аплодисменти...
  • без думи
  • Боли от този стих Ани...
    Стих написан със душа!
  • Човечна и истинска си Ани!
    Прегръщам те!
  • Тук коментарите са излишни. Силно и осезаемо!
    Поздрави!
  • Истинско до болка!!!Аплодисменти Ани!
  • Милата ми, Аничка!
    Голямо сърце носиш, щом можеш да напишеш този сърцераздирателне стих!
    Прегръщам те!

  • Покъртващ стих ... с изключително силен заряд...доплака ми се ...
    Поздрав , мила
  • Ани, Ани...
    !!!
  • покъртително!
  • Тъжен стих, тъжна истина. А още по-тъжно ми става, като знам колко много хора са минали равнодушни край тези деца. Извръщаме глави, подразнени от неприятната гледка, забързани. Благодаря ти за този стих!
  • !!!...
    разтупка ми се сърцето...
  • !!!
    Много болка!!!
    Иначе страхотно написано!!!
  • Заседна ми буца на гърлото!...Какво ли става в душите им?!
  • много тъжно...
    но това е част от живота...
    и все по-тъжно става!!!
    поздрави,Ани!!!
  • По цял ден обикаляха около сергиите и просеха.
    Видях ги снощи седнали на тротоара. До електрическия стълб. Тя беше на около 10, а момченцето на около 4 годинки. Боси и мръсни. Циганчета... Беше го прегърнала. Като майка... Тя пееше или плачеше, не разбрах, но нещо говореше. Малкото ядеше закуска, може би изровена от някой кош. Около тях се навъртаха кучета. Също гладни, като тях. Поспрях се. След малко кучетата си тръгнаха. Тръгнах си и аз. Но... те останаха.
    ...
    Това е историята пресъздадена точно така, както я видях.
    Благодаря ви, че прочетохте!
  • Ани!!! Разстрелващо!!!
  • Аз ще помълча...
  • Ани,

    Ave

    !!!

  • Болезнен стих! Поздрави, Ани!
  • Ани!
  • Тъжен стих,истински...
  • оххх
    *
    "............" - Муканина
  • Силно и много тъжно!!!
  • Браво, Ани...
  • Много болезнен стих!
  • Затрогващ, разкъсващ стих! Тъжно е, много са такива деца,
    но как да им се помогне?
  • Тъжно...
    Тежко...
    Силен стих!
  • Настръхнах, Ани! Няма по-голяма болка от стаената в детските очи, а в очите на сираците е просто неописуема! Прегръщам от сърце тези деца и страдам заедно с тях!А теб поздравявам за силния стих!
  • направо ми разтопи сърцето...
    тъжно...много тъжно ми стана...
    невероятно вълнуващ стих...по човешки
    състрадателен...изпълнен с болка...
    прегръщам, те с обич, мила Ани.
  • Тъжно,истинско и написано прекрасно.Браво АНИ!
  • Най-истинска е тя, когато плаче...

    Плаче... няма друга дума!
    Много човечност има в стиха ти, Ани!
  • Потръпвам като го чета! Браво!
  • Невероятно е! "Личното й име е сираче"
    Аз мога само да ти кажа БРАВО от сърце! Много силен стих, много!
Propuestas
: ??:??