Сирачета
Най истинска е тя, когато плаче...
И като майка тъжни песни пее.
Притиснала във скута свойто братче,
приспива го и нежно го люлее!
Без собствен дом живееше отдавна.
(Не помни даже да е имала такъв).
Но винаги заспиваше на топло,
прегърнала крайуличния стълб.
Подхвърлиха и дрипаво елече.
Завивка беше скъсан, стар чувал.
Дали си спорила със Бог, човече,
че днес вечеря пак не ти е дал?
Най-истинска е тя, когато плаче...
Нослето трие с мръсните ръце.
Че личното и име е ,,сираче''.
Фамилията кой ли и отне?
© Анета All rights reserved.
