2 oct 2019, 23:07

Сираци 

  Poesía
474 0 0

 

 

Улицата майка е на братче
и сестриче, хванати са за ръце.
Всяка сутрин дава им коматче
хляб и зайче с плюшено добро сърце.

Стъпки малки пак ситнят
по снага забързана и шумна.
Стари фарове блестят,
сива гара сред тъга безумна.

Той я стиска силно
и по братски мило.
Зайченцето тя си гушка,
старец в немощ се клатушка.

И стигат края на света -
очите млади и очите зрели,
пред храма божи в светлина,
невидими за грехове презрени.

© Иван Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??