С и р е н а
 

Разпадната на хиляди прашинки
(а вятърът на спомен ме отнема),
ще скоча от високо сред вълните
и с тях във вечен път аз ще поема.

По всички океани и морета
ще скитам неуморна и красива.
И изгреви, и залези ще срещам
навсякъде, където съм щастлива.

С големи кораби ще се надбягвам,
по гребен на вълна ще се катеря.
Не спирам ни за миг да се надявам,
че някога все пак ще те намеря.

Тогава ще притихна укротена,
към дъното полека ще се спусна.
Ще се превърна в приказна сирена
и няма никога да те напусна.