Млъкнете!

Вие – седнали, станете!

Сирените!

Сирените ридаят!

Те идват пак сред нас, за да узнаят –

тревожи ли се истински сърцето?

Летят ли още пориви в душата?

Гори ли още вяра във очите?

Сирените –

тревожни, страховити!

Те вият!

Те разкъсват небесата!

Земята ни рождена

те разтърсват!

И с мощен взрив от птици бързокрили,

отнасят те към братските могили

признателност,

във пулса ни възкръснала!

Хей, хора,

вие,

чувате ли? Стойте?

Сирените!

Сирените ридаят!

Те идват тук...

Те искат да узнаят,

не сме ли днес забравили героите?

Те гаснещата памет

в нас разгарят....

И питат!

И разкъсват!  И разтърсват!

Сирените ридаят днес!

И търсят

куршуменото знаме на България!

Намират ли го те  - с това ридание?

В очите ни? В душите ни? В кръвта ни?

Във пулса ни? В горещите ни длани?

Във нашето разпънато мълчание?

Намират ли го в клетвата ни свята?

Но воят спира...

Хора, говорете!

Защо стоите?

Тръгвайте! Вървете!