Не, не е все още лято,
но не е и вече есен –
през дъжда и Слънце грее,
вятър вие... Често бесен...
... Ей такова смътно време
с меланхолия в душите
днес живота ни превзема –
приземявайки мечтите...
Южен вятър го донесе
и обърка ни представата,
дето имахме за „есен“ –
смръщената и мъглявата...
Сякаш по са други хората
в тези дни първично-есенни –
натоварени с умората
от Живота... Тъжно весели...
Птиците отдавна вече
в търсене на ново лято –
отлетяха на далече
дружно с прелетното ято...
Само хората оставаме
с вятъра сега и тука,
като тайно се надяваме
той от ю́га все да духа...
И е толкова приятно
гръб на при́пек да обърнеш,
и с желание: обратно
лятото сега да върнеш...
... А не е все о́ще лято,
но не е и вече есен –
ей такова непонятно
време вятърът донесе...
А в последните отпуснати
дни от хубавото врече,
трябва всичкото пропуснато
от Живота да се вземе...
Естество необяснимо:
- и в увяхването също
е направило да има –
красота различна, всъщност!...
Бо́же и е тъй приятно
сам на при́пек да задремеш
и във времето превратно
нови мисли да подемеш!...
С нежен полъх да те гали
поривист и южен вятър –
ни́що, че сега едва́ ли
може пак да бъде лято!...
... но с желанията будни
в летни спомени уне́сен,
да повярваш ти е трудно,
че дошла е вече - Есен...
03.10.2021.
© Коста Качев Todos los derechos reservados