Ситуация II
Някой ми каза: „Красива жена!”
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да,
дано има нещичко вярно.)
Гордо изпъчих се, вирнах глава,
със ново костюмче се барнах.
Навих си косата и сложих гердан,
на токчета скочих високи,
корема си стегнах със кожен колан.
Въртях се във всички посоки,
дано ме съгледа пак онзи младок,
който „красива” ми каза.
Лъвицата в мен се приготви за скок,
за лов във последната фаза.
И скоро го срещнах. Едва промълвих:
„Красива веднъж Ви се сторих...”
А той ми отвърна със глас много тих:
„За дъщеря Ви говорех...”
За миг се сконфузих и извиних.
Гледам - и той притеснен.
Едва да попитам се осмелих:
"Не Ви ли прилича ... на мен?"
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мила Кери, твоят коментар ме накара да напиша още един куплет накрая....
Благодаря ти! -
Ами, те дъщерите са отражение на майките си, тъй чееее.....
Поздрави за усмивката, която ми подари! -
Ох, кофти тръпка
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Отзад - сестрички сте същи,
но щом ви погледнах отпред и разбрах,
че вече Ви искам за ... тъща."
Няма да се даваш момиче!