Ситуация II
Някой ми каза: „Красива жена!”
„На 50 ли?”, засмях се.
„Зле е с очите, но няма вина...”
мислех си и двоумях се...
Все ми се искаше някак си... (Да,
дано има нещичко вярно.)
Гордо изпъчих се, вирнах глава,
със ново костюмче се барнах.
Навих си косата и сложих гердан,
на токчета скочих високи,
корема си стегнах със кожен колан.
Въртях се във всички посоки,
дано ме съгледа пак онзи младок,
който „красива” ми каза.
Лъвицата в мен се приготви за скок,
за лов във последната фаза.
И скоро го срещнах. Едва промълвих:
„Красива веднъж Ви се сторих...”
А той ми отвърна със глас много тих:
„За дъщеря Ви говорех...”
За миг се сконфузих и извиних.
Гледам - и той притеснен.
Едва да попитам се осмелих:
"Не Ви ли прилича ... на мен?"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
