29 mar 2012, 20:48

Сивият сак е празен! 

  Poesía
749 0 2

Вчера си събрах багажа! Натъпках  сивия си сак!

Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.

В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.

Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.

 

Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа.

Протри ми се ръката от мечти, но какво можех да кажа?

Започнах да ги вадя една по една и с кибритена клечка да ги горя.

Накрая остана само една, но уви – и тя изгоря...

 

Сега съм далече от вкъщи и нямам мечти.

Сама съм сред толкова хора, сред техните съдби.

Ето, вече не плача почти!

Всеки си събра това, което си надроби!

© Опс Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??