Сивият сак е празен!
Вчера си събрах багажа! Натъпках сивия си сак!
Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.
В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.
Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.
Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа.
Протри ми се ръката от мечти, но какво можех да кажа?
Започнах да ги вадя една по една и с кибритена клечка да ги горя.
Накрая остана само една, но уви – и тя изгоря...
Сега съм далече от вкъщи и нямам мечти.
Сама съм сред толкова хора, сред техните съдби.
Ето, вече не плача почти!
Всеки си събра това, което си надроби!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
