Сивият сак е празен!
Вчера си събрах багажа! Натъпках сивия си сак!
Целунах татко, целунах майка и отидох аз да чакам своя влак.
В сака бяха ми мечтите, дрехите – в раницата на гърба.
Буркани с гозбички от вкъщи носех в една тобра.
Пътуването беше тежко! И не намерих място за багажа.
Протри ми се ръката от мечти, но какво можех да кажа?
Започнах да ги вадя една по една и с кибритена клечка да ги горя.
Накрая остана само една, но уви – и тя изгоря...
Сега съм далече от вкъщи и нямам мечти.
Сама съм сред толкова хора, сред техните съдби.
Ето, вече не плача почти!
Всеки си събра това, което си надроби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Опс Всички права запазени
