4 dic 2005, 9:58

Сиво 

  Poesía
934 0 4
Пресъхнали и посинели устни,
шепнещи едва в нощта,
тръпнещи от думите на стара песен
и накрая тя заспа.

Говоря не за песента,
а за момичето лежащо възнак нея вечер!
Премръзнала, прегърнала сама снега,
сякаш студът, виелицата и умората не пречат!

И да... девойката заспа,
унесе се и просто спря да диша,
лежаща възнак долу на снега,
картината е страшна - няма как да я опиша!

Поглеждаш я отблизо,
виждаш ирисите побеляват,
виждаш как студът във вените навлиза
и как устните все по-сини стават!

И как животът си отишъл бавно,
избягъл заедно с последния й дъх,
и очите гледат все тъй жадно,
със копнеж във тях загинал пръв!

© Павлина Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??