Сиво
Пресъхнали и посинели устни,
шепнещи едва в нощта,
тръпнещи от думите на стара песен
и накрая тя заспа.
Говоря не за песента,
а за момичето лежащо възнак нея вечер!
Премръзнала, прегърнала сама снега,
сякаш студът, виелицата и умората не пречат!
И да... девойката заспа,
унесе се и просто спря да диша,
лежаща възнак долу на снега,
картината е страшна - няма как да я опиша!
Поглеждаш я отблизо,
виждаш ирисите побеляват,
виждаш как студът във вените навлиза
и как устните все по-сини стават!
И как животът си отишъл бавно,
избягъл заедно с последния й дъх,
и очите гледат все тъй жадно,
със копнеж във тях загинал пръв!
шепнещи едва в нощта,
тръпнещи от думите на стара песен
и накрая тя заспа.
Говоря не за песента,
а за момичето лежащо възнак нея вечер!
Премръзнала, прегърнала сама снега,
сякаш студът, виелицата и умората не пречат!
И да... девойката заспа,
унесе се и просто спря да диша,
лежаща възнак долу на снега,
картината е страшна - няма как да я опиша!
Поглеждаш я отблизо,
виждаш ирисите побеляват,
виждаш как студът във вените навлиза
и как устните все по-сини стават!
И как животът си отишъл бавно,
избягъл заедно с последния й дъх,
и очите гледат все тъй жадно,
със копнеж във тях загинал пръв!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Любенова Todos los derechos reservados
