В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти
от звуци далечни.
Избледняла и жалка леко залязва стаята,
която крие мечти за влюбени сълзи
Тишината спуска своя сив воал
Мракът разлива черното си вино
Самотата, приятел мой е стар,
горчив спомен, където си видение в сиво. ...