В стаята самотна обвита от мрак
чакам теб любими да се завърнеш
Облегнала глава на прашния матрак
броя със сметало дните посивели
мрачна и бледа стаята кънти
от звуци далечни.
Избледняла и жалка леко залязва стаята,
която крие мечти за влюбени сълзи
Тишината спуска своя сив воал
Мракът разлива черното си вино
Самотата, приятел мой е стар,
горчив спомен, където си видение в сиво.
Чуваш ли как ектят стените: “Горчиво! Горчиво!”.
Чакам аз теб бледа и уморена
отпуснала немощно побелели коси,
сълза се скита тиха и плаха
по останалите от болката по лицето следи
Помръдва леко набръчканото чело,
Поглеждат уморено насълзените стари очи,
А устните тежко отронват въздишка,
затварям клепачи и душата лети…
този полет така нежен и пропит от тъга за една надежда,
смъртта и любовта.