16 may 2014, 12:09

Сивотата на мислите

Poesía » Otra

541 0 1

Разтварям сълзите си в чаша кафе...
Мълча... мислите се сливат с дъжда...
Улиците отвън отразяват косите ми
и нелепите усмивки от отминали сънища...
В калния цвят на страха и тъгата
танцувам със себе си като луда...
без любимата ми червена рокля,
сега съм облечена в сивота...
Кафето изстива... отвън е студено...
Отчупвам парченце от образа си...
време е да тръгвам...

автор: Моника Стойчева
дата: 15. 05. 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

contessa (Светла Асенова)

И с малка черна рокля си прекрасна ...

2014-05-18T16:10:01+03:00

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0