Сияйно

Poesía

745 0 2

Ах, колко ярка месечината е!

И за това открих -

причината е:

Че не те оставих сам да загасиш

онова, което свети в моя стих!

Това е яркото сияние

на собственото мое....

- ОХ - признание е!

Любовта ми толкоз нежна е

и жарка,

че оставя след нощта в небето шарка -

ореолът на луната!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Жулли (Юлия Димитрова)

Красиво!

2009-01-21T11:59:39+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Истинско, някак си. Това единствено ми допадна. Хенри

2009-01-21T02:57:23+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0