Сияйно

Poetry

744 0 2

Ах, колко ярка месечината е!

И за това открих -

причината е:

Че не те оставих сам да загасиш

онова, което свети в моя стих!

Това е яркото сияние

на собственото мое....

- ОХ - признание е!

Любовта ми толкоз нежна е

и жарка,

че оставя след нощта в небето шарка -

ореолът на луната!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Жулли (Юлия Димитрова)

Красиво!

2009-01-21T11:59:39+02:00
henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)

Истинско, някак си. Това единствено ми допадна. Хенри

2009-01-21T02:57:23+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0