14 abr 2014, 1:07

Скандално...

  Poesía
718 0 0

Тежко е положението в родната страна…

Тежко е за майки, за бащи, за деца…

възрастните и те носят голям товар…

за смърт си мислят и това им е цяр…

но нормално ли е това?

Нима това е българската съдба?

Оставащите, да теглят до последния си час,

а бягащите да жалеят тихичко, без глас…

Далеч от дома пари да печелят,

а после да няма с кого да ги поделят…

Да се отричат от майка и баща,

за да се чувстват пълноправни в чуждата страна…

А тяхната Родина мила, да затъва с пълна сила..

Депутати да крадат, хора без работа да сноват…

Човека от човешкото в себе си да се отделя

и въпреки това, да заспива спокоен в своята постеля…

Каква е тази „криворазбрана цивилизация”

къде остана борбената българска нация…

Левски и Ботев от учебниците ще трият,

мозъците на децата искат да промият…

От нов Паисий Хилендарски се нуждаем,

от нов Христос, пред когото да се покаем,

че отделихме се от себе си и от народа,

че станахме една помиярска порода…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристияна Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...