Apr 14, 2014, 1:07 AM

Скандално...

  Poetry
719 0 0

Тежко е положението в родната страна…

Тежко е за майки, за бащи, за деца…

възрастните и те носят голям товар…

за смърт си мислят и това им е цяр…

но нормално ли е това?

Нима това е българската съдба?

Оставащите, да теглят до последния си час,

а бягащите да жалеят тихичко, без глас…

Далеч от дома пари да печелят,

а после да няма с кого да ги поделят…

Да се отричат от майка и баща,

за да се чувстват пълноправни в чуждата страна…

А тяхната Родина мила, да затъва с пълна сила..

Депутати да крадат, хора без работа да сноват…

Човека от човешкото в себе си да се отделя

и въпреки това, да заспива спокоен в своята постеля…

Каква е тази „криворазбрана цивилизация”

къде остана борбената българска нация…

Левски и Ботев от учебниците ще трият,

мозъците на децата искат да промият…

От нов Паисий Хилендарски се нуждаем,

от нов Христос, пред когото да се покаем,

че отделихме се от себе си и от народа,

че станахме една помиярска порода…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристияна Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....