12 oct 2012, 12:19

Скитница

1.5K 0 2

С години все се скитам по света

и не усетих кога обиколила съм земята

в търсене да срещна по света

поне една душа позната.

 

Една душа, която да ме върне към дома,

към свидната ми родна стряха

и с нея хляба си да споделя,

замесен с мъката на сиромаха.

 

Щом в гостоприемството на чуждата страна,

заобиколена от светлинните реклами,

аз през сълзите си видях пак родната земя

през гори, морета, океани...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, така е ! Любовта към Родината е най- свята!
  • Щом в гостоприемството на чуждата страна,
    заобиколена от светлинните реклами,
    аз през сълзите си видях пак родната земя
    през гори, морета, океани...

    Разплака ме Роси!
    Носталгията е голяма!
    По-хубаво от родния дом и природа няма!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...