И питам се скитнице ти, 

през годините где беше?! 

Чукаше на различни врати

и да дойдеш при мене не щеше. 

Аз те чаках самотен тогаз,

да ме стоплиш, да дойдеш при мене. 

Да прогониш и вечния мраз, 

имахме с тебе цялото време. 

Вече късно е знай, разбери! 

Остарях за игрите ти вечни. 

Ти върви си, нали с по-добри, 

но забравили чувства човечни... 

Ти тръгни и не идвай при мене,

преживях те, даже почти

ще залюбя друга след време.

(Ще ми липсват твойте очи.) 

Скитнице, ти в душата си млада, 

нас хиляда звезди ни делят. 

И сърцето ти няма да страда, 

ако пътищата ни се разделят.