Скитница
И питам се скитнице ти,
през годините где беше?!
Чукаше на различни врати
и да дойдеш при мене не щеше.
Аз те чаках самотен тогаз,
да ме стоплиш, да дойдеш при мене.
Да прогониш и вечния мраз,
имахме с тебе цялото време.
Вече късно е знай, разбери!
Остарях за игрите ти вечни.
Ти върви си, нали с по-добри,
но забравили чувства човечни...
Ти тръгни и не идвай при мене,
преживях те, даже почти
ще залюбя друга след време.
(Ще ми липсват твойте очи.)
Скитнице, ти в душата си млада,
нас хиляда звезди ни делят.
И сърцето ти няма да страда,
ако пътищата ни се разделят.
© Петя Петрова All rights reserved.
