скитница

diva (Диди)
4 15

11 jun 2006, 20:23

Poesía

672 0 7

Събрала Тя живота във торбичка,

поела пак по прашен път

скитница - дрипава,

боса,

унила

толкова немощна изглежда

и толкова много търпелива.

А вятърът след нея заличава

последен спомен, че е минала от тук

стъпките безмълвно разпилява

призрак сякаш е, неуловим.

Върви самотна в полумрака

бездушна,

тъжна и проплаква,

но пътят пропаст е бездънна

души улавя,

в пепел ги превръща.

Там отсреща - животът притаен мълчи,

смъртта безпощадна, отклучила бе своите врати,

протяга ръка душата да вземе -

пътят свършва...

доиде и нейното време,

тяло в смъртен полъх вледени.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.