скитница
Събрала Тя живота във торбичка,
поела пак по прашен път
скитница - дрипава,
боса,
унила
толкова немощна изглежда
и толкова много търпелива.
А вятърът след нея заличава
последен спомен, че е минала от тук
стъпките безмълвно разпилява
призрак сякаш е, неуловим.
Върви самотна в полумрака
бездушна,
тъжна и проплаква,
но пътят пропаст е бездънна
души улавя,
в пепел ги превръща.
Там отсреща - животът притаен мълчи,
смъртта безпощадна, отклучила бе своите врати,
протяга ръка душата да вземе -
пътят свършва...
доиде и нейното време,
тяло в смъртен полъх вледени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диди Всички права запазени
