Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?

Сключваш длани в молитва ли, мъдрост?

Строго смръщена, сива мълчиш.

Стига гледа в незримото бъдно,

дай магия – да хване дикиш,

срещу людски закони и строгост,

климат нито студен, ни горещ.

Искам... малко... изглежда ти много...

Е, ще взема каквото дадеш.

Сред фалшиви усмивки и скромност,

имам капчица лудост и дваж

по-високо небето го помня,

двер сияйна... Луната е страж,

на харманите звездни... За вечност,

и лети с метеорния дъжд...

Няма минало, бъдно далечно,

лунатикът обича веднъж...