Едно момиче, малко и игриво,

като кокиче, така красиво и като пролетна роса - мило,

като Слънцето бе омайно щастливо,

винаги усмихнато, докато не срещна момче на страстта.

От онзи миг, в който го видя,

за нея нямаше радост, а само тъга.

По цели нощи за него тя си мислеше

и с мокри очи заспиваше.

Нещо на сърцето ù игриво тежеше,

че не можа да му каже какво чувства,

и час след час се самосъжаляваше,

че той не знае за това чувство.

Колко тъжно е това,

вместо да почувстваш силата на Любовта,

да застанеш лице в лице с Несигурността!

Момчето не разбра за чувствата...

минаха се години, добре чувства криени

останаха в нейното Сърце...

когато събра смелостта да му каже,

той подигравателно се засмя, защото била

срамежлива и несигурна!