26 ago 2011, 14:16

Скръб или надежда

  Poesía
995 0 2

Скръбта размахва брадва безобразно смело.

Сече, руши, а може би така твори -

отвън залоства ловко всичките врати,

а вътре, сгърчило се неумело,

раненото ми аз кърви, кърви, кърви...

 

На Бг картата стоим във двата края,

далечен западът от изтока страни,

а леденият север е безкраен,

за юг не може да се мисли – проверих.

 

Боли, а казват, че скръбта пречиства –

изстъргва гордостта, отмахва и калта.

Единствено остава ми да искам

надеждата по-скоро да нахлуят

във мен утеха, мир и свобода.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Кети!
  • Много хубав стих, много смислен, носи огромен емоционален заряд! Че то тук много народ не е наясно какво точно иска да каже...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...