26.08.2011 г., 14:16

Скръб или надежда

993 0 2

Скръбта размахва брадва безобразно смело.

Сече, руши, а може би така твори -

отвън залоства ловко всичките врати,

а вътре, сгърчило се неумело,

раненото ми аз кърви, кърви, кърви...

 

На Бг картата стоим във двата края,

далечен западът от изтока страни,

а леденият север е безкраен,

за юг не може да се мисли – проверих.

 

Боли, а казват, че скръбта пречиства –

изстъргва гордостта, отмахва и калта.

Единствено остава ми да искам

надеждата по-скоро да нахлуят

във мен утеха, мир и свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пет Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Кети!
  • Много хубав стих, много смислен, носи огромен емоционален заряд! Че то тук много народ не е наясно какво точно иска да каже...

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...