15 sept 2009, 0:32

Скъсах

650 0 5

Скъсах като лист хартия любовта,

на който бях написал свойте чувства.

Ти уж ги чете, а не ме разбра

и малкото от тебе аз изпуснах.

 

Сега я хвърлям на боклука,

а с нея и сърцето хвърлих там.

Кажи поне дали ти пука,

че успях да бъда искрен, прям?

 

Или надменно ще ми се присмееш

зад ъгъла на някоя стена?

Знам, положението още го владееш,

жертвата съм аз, нали така?

 

А утре, ако пак осъмна,

ще събирам мислите си къс по къс,

ще се опитам слънцето да върна,

преживял и тоз душевен земетръс.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...