Скъсах
Скъсах като лист хартия любовта,
на който бях написал свойте чувства.
Ти уж ги чете, а не ме разбра
и малкото от тебе аз изпуснах.
Сега я хвърлям на боклука,
а с нея и сърцето хвърлих там.
Кажи поне дали ти пука,
че успях да бъда искрен, прям?
Или надменно ще ми се присмееш
зад ъгъла на някоя стена?
Знам, положението още го владееш,
жертвата съм аз, нали така?
А утре, ако пак осъмна,
ще събирам мислите си къс по къс,
ще се опитам слънцето да върна,
преживял и тоз душевен земетръс.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
