Писна ми вече от моята слабост.
Толкова време не те ли забравих!
Просих внимание и късчета радост.
Хиляди пъти от теб се опарих.

Плачещи рани във мене остави.
На нощи безсънни без жал ме обрече.
Изгарящи спомени тежат - нежелани.
Изтри ме. Забрави ме. И ме отрече.

Колко ли още по теб ще линея!?
Искам да мога да дишам спокойно.
Да ми е леко и да се смея.
Не да усещам чувство отровно.

Жадувам взаимност и трепетна сладост.
Безумно и глупаво е да те желая.
Писна ми вече от моята слабост.
Без теб как да дишам - просто не зная.