ustremena_ptica (Диа-непокорна) ustremena_ptica (Диа-непокорна)
48
11 feb 2008, 12:29

Сладко бягство...

1.1K 0 9

Бягам... Крия се зад гърба ти

всеки път, когато ме боли...

Ти си този, който ме спасява (дали),

или този, който ме погубва си ти?

След теб всеки следващ е никой, нали?

А аз дори не зная кой си ти...

Моята детска мечта... сън?

Или един прекрасен, нереален спомен...

Моето спасение или проклятие,

моето красиво, синеоко момче.

Едно безумно, сладко бягство от реалността,

моят избор, дали... Моята съдба!

Бягам при теб, щом любовта ме предаде,

щом предателството започне да горчи,

но... когато дойда този път - отпрати ме,

колкото и силно, непоносимо да ме боли!

Аз ще плача и ще моля,

но за да ме спасиш - отпрати ме!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диа-непокорна Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0