Смирено гасне денят във простора,
късен жерав гали хоризонта,
синхронно се люшкат пияни жита,
нощта приижда, но все по-млада.
Под тежкото одеяло са заключени едва,
купчина диаманти - замръзнали сълзи,
в светлия прозорец пречиства ме дъждът,
дъжд след раздяла и пресъхнали устни.
© Боряна Todos los derechos reservados