След 9 месеца без теб...

25 dic 2015, 16:44

Poesía

2001 0 3

Получих вест в съня си за теб –
Ангел донесе ми твое послание...
Сънена, плаках от щастие днес –
ти си щастлив, нямаш вече страдание...

... Сън във съня ме върна назад,
когато изгубих те, а още те имах...
В ранното утро – плаках със глас,
ти ме прегърна и каза: „Я, стига“...

С усмивка и нежност ме ти приласка
в големите твои обятия...
Говорихме дълго после в нощта
И чувствах се сигурна с теб! И спокойна!

Аз много се молих на Господа Бог,
На Святата Майчица Дева –
за Негова милост, за тих благослов –
да бъдеш в Отвъдното милван...

Сега този Ангел във нощния сън
донесе ми знака от тебе –
че ти си щастлив, с "жена и със син"..
А моята орис е... земна...

И въпреки всичко, мислиш за мен!
И даваш ми нови съвети –
как да пребъда във всеки свой ден
и как да си слушам сърцето!

24.12.2015 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Racheto1 (Таня Георгиева)

2015-12-26T22:54:51+02:00

Тя, болката, няма да си отиде... НИКОГА! Но, лека-полека се уча да живея с нея... Благодаря ви!
petrova95 (Пепи Петрова)

2015-12-26T15:41:56+02:00

Прощавай Танче, че няма да харесам това, защото за тази болка няма нито думи, нито лек!
Довереница (Дочка Василева)

2015-12-25T23:10:07+02:00

"А моята орис е... земна..."

Усетих на горчивото вкуса
в копривените спомени на болката...