3 nov 2009, 22:19

След години

  Poesía
1K 0 1

 

 

В живота ти да идвам - нямам право;

ти своята съдба си подредил

и грешки да повтаряме отново,

та кой ли би ни позволил!

 

Реален образ - няма как да стана;

да се разминем нужно ни е пак,

за тебе непозната да остана,

макар и пътници в един и същи влак.

 

Да върна времето - това не мога,

раздадени са картите - уви;

играта ще приема - дори и строга,

но някак ми е тъжно и боли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъжно ми стана и на мен...но аз играта не мога да приема, засяда ми една буца в гърлото...Поздрав за стиха!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...