3 нояб. 2009 г., 22:19

След години

1K 0 1

 

 

В живота ти да идвам - нямам право;

ти своята съдба си подредил

и грешки да повтаряме отново,

та кой ли би ни позволил!

 

Реален образ - няма как да стана;

да се разминем нужно ни е пак,

за тебе непозната да остана,

макар и пътници в един и същи влак.

 

Да върна времето - това не мога,

раздадени са картите - уви;

играта ще приема - дори и строга,

но някак ми е тъжно и боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно ми стана и на мен...но аз играта не мога да приема, засяда ми една буца в гърлото...Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...