3 нояб. 2009 г., 22:19

След години

1K 0 1

 

 

В живота ти да идвам - нямам право;

ти своята съдба си подредил

и грешки да повтаряме отново,

та кой ли би ни позволил!

 

Реален образ - няма как да стана;

да се разминем нужно ни е пак,

за тебе непозната да остана,

макар и пътници в един и същи влак.

 

Да върна времето - това не мога,

раздадени са картите - уви;

играта ще приема - дори и строга,

но някак ми е тъжно и боли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно ми стана и на мен...но аз играта не мога да приема, засяда ми една буца в гърлото...Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....