След изборите
Ще ви разправя днес какво се случи:
захапа ме едно съседско куче!
Минавах покрай него не веднъж,
но никой до сега не викна: ”Дръж!”.
Съседът ни, човечец хрисим, кротък,
в последно време стана доста опак.
Издигнаха го някак във властта,
и виж – отворил е една уста…
Видя момченце ябълка да носи,
и мигом го затрупа със въпроси:
„Отде я взе? Чие ли е дървото?
Платихте ли му данъка? Защото
безплатно нищо се не ражда тук!
Все тая ми е на кого си внук!”
И взе от детската ръка невръстна
плода, от дворното дърво откъснат.
Детето със сълзи дома се върна,
а храбрия мъжага се обърна,
захапа ябълката с апетит,
че всеки властник трябва да е сит!
Та, тая заран бързичко минавах
край тях, че малко нещо закъснявах.
Към мен се втурна кучето познато
красиво, със цвета на старо злато.
По навик стар протегнах му ръка
да го погаля, правя все така.
От малко го познавам и го глезя,
все нещичко му давам, щом излеза.
Но тоя път не ми подаде лапа,
а яко за ръката ме захапа.
Стопанинът извика силно: ”Дръж!”,
и вътре влезе тоз кадърен мъж.
Горкото куче, то само се сети,
че съм приятел, легна ми в нозете,
опашка врътна с чувство на вина
за сторената кървава злина.
Разкаяно ме близна по ръката,
че злобата му беше непозната.
Властта променя тъпи и простаци…
Внимавайте след избори, юнаци!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados
