След калта
Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост
изводим съм
в прегръдките
на дива страст.
Догарям
метеор останал -
случаен пленник
в твоето небе.
Притегляш ме
със скритата потайност
и падам аз отчаяно
към теб.
На Невъзможната любов
пристанал,
захвърлям
разум
мисли
сред калта.
Човек от кал
е бил създаден,
за да възкръсне
в любовта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
