vega666 (Младен Мисана)
1668 14284
26 may 2015, 22:28  

След калта 

  Poesía » De amor
1244 3 41

 

Но запомни от мен,

любима!

Обичаш призрака

на минал аз.

От тази мнимост

изводим съм

в прегръдките

на дива страст.

Догарям

метеор останал -

случаен пленник

в твоето небе.

Притегляш ме

със скритата потайност

и падам аз отчаяно

към теб.

На Невъзможната любов

пристанал,

захвърлям

разум

мисли

сред калта.

Човек от кал

е бил създаден,

за да възкръсне

в любовта.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хиляда пъти в Любими!
  • !
  • Благодаря ти, Шери! Много ме трогна.
  • Прекрасно е!
  • Благодаря ти, Кръстина! Много ме трогна.

    Желая ти вдъхновяваща седмица и нови силни стихотворения!
  • Както винаги оригинален стих,
    сътворен с оригинално поетично майсторство,
    от оригинален Поет! Поздрави и от мен!
  • Мерси, Елица! Трогна ме с подкрепата си.

    Благодаря, че оцени, Василе!

    Мерси, Лейди, за хубавия коментар! Искам да знаеш, че много високо ценя твоята подкрепа.

    Благодаря ти за подкрепата, Исмаиле!

    На всички вас желая една хубава вечер, заредена с позитивна емоция!
  • Вместо да четем и да се учим,сме навирили носове и се вживяваме в ролята на критици! Най- големият съдник е Времето! Да не се хабим напразно!
    Стихът ми хареса!
  • Без да съм чела всички коментари, се доверявам на усета си и казвам, че стиха ми въздейства! Това е истинска поезия - кратко, ясно и да те жегне! Поздравления за стиха! А фактът, че предизвика такава дискусия, значи, че наистина си е свършил работата.
  • Благодаря ви за вниманието, Евелина и Веселка!

    Лека вечер!
  • Поздрави и от мен за хубавия стих!
  • Много хубаво..., колко много любов може да побере едно сърце...!!!
  • Благодаря ти за вниманието, Сеси! Трогнат съм.

    Благодаря и на теб, че оцени, Мая!

    Благодаря ти за двойката, Андромаха! Май тя беше единственият ти логически довод срещу текста ми. Благодаря и на Гериди за тройката. Тъй като

    2x3 = 6,

    благодаря на двете ви за съвместната шестица, която ми писахте.
    А това, че сте кохерентни говори добре и за интелектуалната ви
    съгласовка. Предизвиквате искреното ми възхищение с високата си интелектуална кота!

    Мерси за уместната ти забележка, Любомира! Мерси и за предходния ти коментар! Лека вечер!

    Извинявай, Таня, че скромният ми текст стана причина за коментарен спам. Благодаря ти, че има търпението и благородството да понасяш толкова дълго време нелицеприятната гледка. Лека вечер!

    Благодаря ти, че оцени, Адажиото!
  • Абе, вас няма-няма, па ви удари сачмата! Да бяхте се кротнали вече ли?!
    Знаете се кои сте, нали? Надявам се, че повече няма да ви дебна!
    Младене, извинявай!
    В случай, че не сте забелязали, че коментарите ви изчезват, аз да си кажа - трия до едно време глупости, после трием...
  • Има и секс, но той е случаен. Целта е Сътворението.
  • Много ми хареса! Поздравления за красивата любовна лирика!
  • И на теб нови творчески успехи, Катя! Моят начин да се отблагодаря за хубавото ти пожелание е тази песен:

    https://www.youtube.com/watch?v=pB981es7jjo
  • Мисана,благодаря ти!
    Още снощи това бе първото ми
    светло усещане за стиха ти!
    Пожелавам ти нови творчески успехи!
  • Благодаря ти, Катя! Толкова поетично и прекрасно го каза, че коментарът ти се визуализира буквално за мен. Ти напълно обезсмисли дребнавите и неадекватни нападки на някои опоненти, чрез които те доказват единствено, че никога не са изпитвали чувството наречено любов и надали ще го изпитат някога.
  • Мъжът и жената две различни вселени...
    "Догарям метеор останал -
    случаен пленник в твоето небе."
    Той е в плен на любовта,знае,че
    любовта им ще изгради една нова
    вселена.Любов, доверие,мечти
    възкръсват във една истинска
    новородена Любов за да пребъде
    и да остане завинаги в летописите
    на вечността...
    Мисана, още веднъж искам да те поздравя
    за прекрасния стих!
  • 1. Благодаря ти за вниманието и подкрепата, Любомира! Трогнат съм.

    2. Зная, Андромаха, че единствените ти аргументи, за да водиш един обречен за теб спор, са да наречеш нещо "тъпня". По този начин ти демонстрираш, че интелектът ти е изчерпил потенциала си от смислени доводи. Мен лично това ме устройва. Да в библията е записано, че човек е създаден от кал.
    Естествено, че това съм имал предвид. Кал, в която е вдъхнат Светия дух.
    Но когато, човек се отдаде на материалното битие, Светият дух го напуска и той отново става кал. Духовно умира. Затова единствено любовта може да го възкреси. Толкова е просто и ясно казано, но не и за твоя мозък, който е винаги сляп за очевидното.

    Мерси за подкрепата, Василке!

    Благодаря за вниманието, Рени! На каквато и географска ширина да се намираш, ти желая възможно най-хубаво прекарване!

    Благодаря ти за това повторно и много ценно и разяснително включване, Диана. Ракурсът от който ти гледаш на нещата е много интересен и неминуемо попада в обсега на онова, което би следвало да се нарече
    интерпретационно пространство на текста. Да не забравяме, че след написването на едно конкретно произведение, то заживява свой собствен живот и авторът не може да претендира, че неговата интерпретация е единствено вярна. Верни са и останалите. Забравянето на този факт често пъти води до дълги и безсмислени спорове. В дадения случай не се стигна дори и до това ниво, защото "обвинителите" използваха много ниска кота, за да атакуват текста ми. Но аз нямам вина за това.

    Вероятно в суматохата съм пропуснал нечие име на читател коментирал текста ми. Но мисля, че останалите читатели ще ме извинят, а тяхното извинение е по-важно за мен от някаква си подробност или доброкачествена амнезия.
  • Прочетох много внимателно всички коментари и ми се иска да добавя нещичко.
    Вярно е, че калта е символ на тленното и земното, но човек е създаден по Божи образ и подобие, т.е. с божествени черти. Със свободната воля, Господ му дава възможност да избере да запази тази божественост и да живее вечно. Всички знаем какво избраха Адам и Ева.
    След грехопадението, грхът навлязал в човешката плът, прави човека смъртен. Тялото при смъртта се превръща в кал.
    В Своята Велика Любов, Господ промисля спасителен план и изпраща Исус. Човекът отново може да избере вечния живот чрез вярата си в Спасителя.
    Възкръсването в любовта, според мен е Възкръсването за този нов живот, възкръсване още щом изберем да следваме Христос. Осъзнатият човек декларира това с кръщението - потапянето във водния гроб е символичната смърт на стария човек, излизането от него - възкръсването за нов живот.
    Елица е права - за да има възкресение, трябва да има и смърт...
    Темите за вярата винаги са разразявали буря от страсти и всеки има мнение, но Исус казва - Аз Съм Пътят и Истината и Животът...
    Поздравявам те още веднъж за творбата, но всички много изместиха нейния фокус - любовта ерос - любов между мъжа и жената, а в твоя стих тя е огнена и много, много силна!
  • Далечен поздрав (географски, де) и от мен, Младене!!!
    Няма да коментирам - Харесвам!
  • "случаен пленник в твоето небе' ми най- допада!Силна ли е ще те изведе и от калта! Поздрав!
  • Благодаря ти, Ваня, за вниманието и за хубавите думи!

    Порчев не се изказва по същество за текста ми, а прави опит за лично набеждаване. Затова е безсмислено и излишно да взема отношение към такова безсъдържателно изказване. Не сме в залата на ломския съд и аз не съм обвиняем. Намираме се в коментарното поле под конкретен текст.

    Андромаха, моля те да си изясниш най-напред на себе си какво всъщност питаш, за да мога пълноценно да ти отговоря. Не съзрях въпрос, а странна смесица от бълнуване, съдържащо, цитат, опит да се каже нещо за възкресението, но опит звучащ доста безсмислено и неразбираемо, а накрая намеси и бог. Какъв бог те е патил, тук става дума само за човек. И така - първо се научи да формулираш точно. Ако искаш ясен отговор, въпросът ти трябва да е ясен поне на теб. А по всичко изглежда, че не е. Разбирам желанието ти да покажеш, че умееш да ползваш Гугъл, за да попаднеш на цитат от Светото писание. Но това в днешно време всеки го може. Поне мен не успя да впечатлиш. Може би съседите си ги впечатлила.
  • Обичаш ме.
    Не вярвам в случайности.
    Отчаян?
    Всичко е потайност.
    Възможно е.
    Създаваш ме от... кал,
    за да възкръсне любовта.
  • Погрешно е някой да смесва личното си и понякога тесногръдо разбиране за "поезия" с Поезията въобще. Радва ме обаче, че от това той не печели, а Поезията не губи. Това съм имал повод да отбелязвам неведнъж в този сайт, във връзка с други мои атакувани текстове от поборници за "чистотата на словото".
  • Не знам дали уместно тук е
    във кал да валяме поезията
    че висша дейност туй на дух е!
    Да не твориме безобразията...
  • Благодаря ти, Лъвице, че подкрепи Рицаря!
  • Две ръце
    любов и глина.
    Сътворение.
    Поздрав, Младене!
  • Благодаря ви, Владиславе, Любомира, Руми, за това, че оценихте и коментирахте с толкова хубави слова текста ми.

    Благодаря и на теб, Патриция, че оцени!

    Благодаря и на теб, Грешников, за отрезвяващата оценка и за този коментар! Има санаториуми за кални бани и никой не отрича ползата от калта. Това го знаят най-добре прасетата, защото не случайно се въргалят в калта. Мисля обаче, че едва ли библейската кал съвпада с повседневната, така както водата от Битие: 1-2, над която лети Светия дух, за да генерира живот, едва ли е с химическата формула H20.
    Любовта ни завръща към Светия дух и по този начин ни възкресява, издигайки ни над калта. "Светът е кал!" - казваше големият италиански поет /вторият Вергилий/ Джакомо Леопарди.

    "Когато има толкоз много кал,
    започвам може би да се съмнявам,
    дали наистина снегът е бял...
    Когато има толкоз много кал,
    почти на всяка прека...
    Когато има толкоз много кал,
    а няма кой да сътвори човека!"

    /Янчо Михайлов - от стихосбилката му "Паралелни монолози"/
  • Не се стърпях да се изкажа и аз, бедния духом.
    Да, хубаво е стихотворението, подредено, песенно, с някои изключения.
    Но за калта искам да кажа нещо. Калта е полезна и съзидателна във всеки смисъл, а тук виждаме, че и в поетичния. Освен лястовичите гнезда, печените тухли и хората от нея са създадени и други много хубави неща.
    Но да не забравяме, че това, което от кал е създадено на кал е обречено и да изтлее! Важното е, между създаването и тлеенето с какво запълваме времето си.
  • Казвала съм го преди, но ще го кажа и сега, любовната лирика ти отива много, Младене! Отново си във своя вихър!
    Любовта е най-голяма от всички добродетели! Поздрав!
  • Не си ти, когато си влюбен! Прекрасно е!
  • Благодаря ти, Миночка, за тези хубави думи! Нека да е много хубав денят ти!
  • Твоето възкръсване е започнало още от първата строфа написана на белия лист!Хареса ми догарящия метеор, в небето на обичан човек!Поздрав!
  • Благодаря ти, Диана! Много ме трогна с този хубав коментар. Апостол Павел, в глава 13 от 1-во послание към коринтяни, също постявя любовта на най-високото стъпало в троицата: надежда, вяра и любов. Любовта твори чудеса, зная че и двамата с теб разбираме, че не става дума за плътската любов, а за Онази - Небесната по първосъщност. Мерси също, че оцени стиха ми. Разреши ми да те поздравя с това:

    https://www.youtube.com/watch?NR=1&v=j4Fd6dVYBjM&feature=endscreen

    и да ти пожелая лека нощ и приказни сънища!

    Благодаря ти за този чудесен коментар, мила Елица, както и за това, че оцени моя скромен текст! Да, ти си съвършено права, че обикновено възкръсването е действие, което може да настъпи единствено след смъртта. И съвършено правилно насочваш към факта, че освен физическата смърт има и духовна такава. Много от хората са вертикални покойници, без дори да осъзнават това. Любовта има силата да възкреси тези хора, паднали ниско в калта. Искам и теб да поздравя с малко лирична музика:

    https://www.youtube.com/watch?v=hOTYaJNgWzA

    При теб е предполагам слънчев калифорнийски ден. Затова ти пожелавам една слънчева усмивка, ако мислиш за мен!
  • Възкръсване е възможно само след смъртта.
    Тук думата е употребена в смисъл на духовно извисяване.
    Еднакво създадени, в живота сме различни - като същност и поведение...
    Така разбирам финала на стиха ти, Мисана.
    Поздрави!
  • Колко красиво звучат последните редове?!
    Човекът е бил създаден по Божия образ и подобие, имайки се предвид духовната му същност, от която най-велика е любовта!
    Много стойностен стих Мисана!
    Поздравявам те!
  • Благодаря ти, Таня, за оценяването и за хубавия коментар!

    Благодаря и на теб, Катя, че коментира и оцени написаното!

    Мерси, Петя! Трогнат съм, че оцени.
  • Хареса ми стихът ти,Мисана!
    "Догарям метеор останал -
    случаен пленник в твоето небе."
Propuestas
: ??:??