Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост
изводим съм
в прегръдките
на дива страст.
Догарям
метеор останал -
случаен пленник
в твоето небе.
Притегляш ме
със скритата потайност
и падам аз отчаяно
към теб.
На Невъзможната любов
пристанал,
захвърлям
разум
мисли
сред калта.
Човек от кал
е бил създаден,
за да възкръсне
в любовта.
© Младен Мисана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
