Но запомни от мен,
любима!
Обичаш призрака
на минал аз.
От тази мнимост
изводим съм
в прегръдките
на дива страст.
Догарям
метеор останал -
случаен пленник
в твоето небе.
Притегляш ме
със скритата потайност
и падам аз отчаяно
към теб.
На Невъзможната любов
пристанал,
захвърлям
разум
мисли
сред калта.
Човек от кал
е бил създаден,
за да възкръсне
в любовта.
© Младен Мисана All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
