След любов...
А след любов се онемява. Като след предател,
с когото си осъмвал. На среднощна маса.
И си търсил смисъла. (Сред плявата)
И на дъното на чашата.
И се оглушава. До без мисъл. И без звук.
Като след плесница. На приятел.
С когото си делил и истини, и вино.
И си вярвал. Без съмнения. И силно.
А после сякаш с дяволи си пил.
И от скръб си плакал.
До неизречена молитва.
И до последната сълза.
На онзи, който те е чакал.
След това се ослепява.
И от ярост. И от страх.
От самота. От тишина.
И от любов. И болка.
После си готов.
И за демони. И за приятел.
И си зрящ.
И можеш да обичаш. Пак. И пак.
(Без да мислиш,
че Времето превръща всичко в прах!)
Жени Иванова
© Jasmin Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
не съм спряла да пиша, спрях да качвам тук, Bezzhichen (Безжичен)
-
Хубаво и стилно... Но защо спря да пишеш?
-
ParvaNova (Ренета Първанова) да, Рени... не винаги сме готови
...............
Довереница (Дочка Василева) Благодаря, Доче! -
Прекрасно нарисувана картина
(с палитрата на всички цветове)
След като любовта отмине
оставя траен белег без съмнение,
че още празно място е останало
за нова обич и за нова рана...
Аплодисменти за прекрасния стих! -
Страхотно е Жени! И си права, че се ослепява , оглушава ..и не си че после си готов......но с финала самата истина си заковала. Поздравления!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
