jenyivanova
228 el resultado
Очи не свеждай… Мракът е нюанс.
По-светъл е от дивата ми същност.
Въпросът е доколко имам шанс
и да речем, онази женска дързост,
за да изпипвам грешките докрай. ...
По-светъл е от дивата ми същност.
Въпросът е доколко имам шанс
и да речем, онази женска дързост,
за да изпипвам грешките докрай. ...
922
11
20
Изтеглям бавно черния чорап,
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
ръбът му дълъг път нагоре има.
Дантелата е мрак. Съвсем познат.
Донякъде е, всъщност, предвидимо
усещането, че ме милва звяр, ...
912
13
20
Навярно тази нощ ще е последна
и хищникът у нея закопня
да впие зъби в гърлото… обредно…
в една до кост изгаряща нега.
Как диша югуларната ѝ вена, ...
и хищникът у нея закопня
да впие зъби в гърлото… обредно…
в една до кост изгаряща нега.
Как диша югуларната ѝ вена, ...
646
7
12
Червеното в косите ми е пламък.
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам. ...
Изгаря, вярвай… до костта.
Оставя и болезнен отпечатък,
а после идва яростта…
и болката, с която те обичам. ...
615
5
15
Тя пак е с вкус на шоколад
и капка мляко.
Аз целия съм зверски глад.
И пред фиаско.
Убива ме за кой ли път, ...
и капка мляко.
Аз целия съм зверски глад.
И пред фиаско.
Убива ме за кой ли път, ...
726
7
9
Първично е. До болка. И сълза.
До ада, в който с теб се свличам.
До усета, че мога да летя
чрез теб… И на живот приличат
ръцете ти по топлата ми плът. ...
До ада, в който с теб се свличам.
До усета, че мога да летя
чрез теб… И на живот приличат
ръцете ти по топлата ми плът. ...
811
5
15
Език на огън побеснял от мъка
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
и демонският дъх на суховей
ме близват с ярост и перфидна тръпка
без глас пълзи… плътта ми е трофей.
И в този ад, разливащ се горещо ...
579
8
14
За глината сега ми разкажи.
и как под пръстите ти става чудо.
Как съхнат дълго калните води
далеч отнесли камъни. И луди,
оставили в агония пръстта, ...
и как под пръстите ти става чудо.
Как съхнат дълго калните води
далеч отнесли камъни. И луди,
оставили в агония пръстта, ...
1133
14
18
Ухае на напита стомна.
Мома ли беше? Дявол знае
"Ухание", Александър Белчев
По дяволите тази мисъл!
Любов ли е? Не вярвам! ...
Мома ли беше? Дявол знае
"Ухание", Александър Белчев
По дяволите тази мисъл!
Любов ли е? Не вярвам! ...
955
7
14
Обърна гръб… отказа да ме вижда.
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия ...
Сбогувах се със старото си аз –
гневът ми на талази заприижда.
Дори без спиритически сеанс
е ясно, че ще сторя тъпотия ...
683
11
14
Не смееш да застанеш срещу мен.
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина, ...
Тече кръвта ми в твоята посока,
а пулсът на деня е учестен,
защото ще си тръгна. Утре. С болка.
Огромна. И разкъсваща. С вина, ...
879
9
13
Иконата ти, майсторе, заплака.
Заплака с най-човешките сълзи.
И цяла тя е земната ти мъка.
И цялата е горест и тъга.
По пръстите ти плъзва с ярост тремор. ...
Заплака с най-човешките сълзи.
И цяла тя е земната ти мъка.
И цялата е горест и тъга.
По пръстите ти плъзва с ярост тремор. ...
1364
16
20
Вратата ти след мен ще се затвори,
ще бъде твърде ясен аргумент.
Стократно пулсът ни ще се повтори
в един реално откровен момент –
горещ и гневен, чувствен до омая. ...
ще бъде твърде ясен аргумент.
Стократно пулсът ни ще се повтори
в един реално откровен момент –
горещ и гневен, чувствен до омая. ...
501
12
12
Не беше мирно време. Не, не беше.
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...
Усмивката на вятъра бе зла.
Под ледовете тънки всичко вреше,
замръзваха сълзите на сърна.
А някой си наливаше ракия – ...
610
6
14
Обувките ми са червени. Като кръв.
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...
А роклята ми – черна. Като ада.
И ти обръщаш гръб на Рая всеки път
преминеш ли под моята мансарда.
Навярно се вълнува нощният паваж ...
662
8
16
Кажи ми колко ли тежи вината
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
915
7
14
Изпитваш, знам, онази тежка жажда
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
която те притегля пак към мен.
Като разкъсваща те с ярост клада,
гладът ти в ниското е притаен…
Кинжалът на очите ти ме срязва. ...
722
9
17
(фентъзи по снимка)
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
Ще дойда да те взема. В полунощ.
Каретата ще бъде черна.
Конете ми са бързи – чиста мощ,
а аз съм гърлото на бездна, ...
1100
14
39
Когато я докосвам ме боли.
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик. ...
И сякаш плаче северният вятър,
а ураган надига бесните вълни
в един болезнен и интимен кадър –
задъхан, яростен… до стон… и вик. ...
820
7
13
С изтънчения вкус на златен бърбън
и огнената нотка на тютюн,
изискан и непредвидимо дързък,
опасен като сребърен куршум…
вървиш след мен с походката на хищник ...
и огнената нотка на тютюн,
изискан и непредвидимо дързък,
опасен като сребърен куршум…
вървиш след мен с походката на хищник ...
906
12
18
Да чакам ли да се върнеш,
моя мъко проклета…
Подир мрака да тръгнеш
после да свърнеш клета
в реката да се умиеш, ...
моя мъко проклета…
Подир мрака да тръгнеш
после да свърнеш клета
в реката да се умиеш, ...
710
9
18
Ръцете му от камъка са груби.
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...
Длетото пее звънко… като кос,
а чукът удря… сякаш че се губи
след всеки лом огромната му мощ.
Онази мощ, безкрайна и първична, ...
591
7
17
Дочувам звук. Лъкът ще ме погали.
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...
В окръжността му звънко ще трептя.
Навярно имам хиляди провали,
но истината е… сега горя…
Изгарям под дланта на нещо силно ...
593
5
10
по Реймънд Чандлър
Горещо лято. С намека за буря.
Намръщен мизансцен в среднощен бар.
Почти кристален звук от лед се удря
в износени стени, а стар блусар ...
Горещо лято. С намека за буря.
Намръщен мизансцен в среднощен бар.
Почти кристален звук от лед се удря
в износени стени, а стар блусар ...
730
10
19
Не ти достига въздух. Предполагам.
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай! ...
Налага ли се да намесим Фройд?
О, не, приятелю, не го предлагам...
но чувам хрип от белия ти дроб.
Изпадаш в паника? Така ли? Дишай! ...
699
11
26
Когато те достигна ще е зима.
Реките ще се влачат с ледоход.
Причината ли?... Тя ще е в трагизма –
една Офелия… и край жесток..
Стрелата ми ще стигне в късна вечер. ...
Реките ще се влачат с ледоход.
Причината ли?... Тя ще е в трагизма –
една Офелия… и край жесток..
Стрелата ми ще стигне в късна вечер. ...
659
9
34
Като млада лъвица – изящна…
от зной и любов изтъкана,
тя е тайна. Възможност блестяща.
Венера, родена от пяна.
Той призван е да бъде ловеца. ...
от зной и любов изтъкана,
тя е тайна. Възможност блестяща.
Венера, родена от пяна.
Той призван е да бъде ловеца. ...
575
7
21
Отричах любовта. И Жулиета...
Но те не се отрекоха от мен.
„Една от вас“, Ники Комедвенска
Едва ли заслужавам тази участ.
Недей да будиш Жулиета в мен. ...
Но те не се отрекоха от мен.
„Една от вас“, Ники Комедвенска
Едва ли заслужавам тази участ.
Недей да будиш Жулиета в мен. ...
588
12
18
Така се глас извива – надалеко,
далеко… тъй, над ширнали жита
и по овразите се спуска меко…
а сърпът плаче в мъжката ръка.
Момински ясен е… изпълнен с мъка ...
далеко… тъй, над ширнали жита
и по овразите се спуска меко…
а сърпът плаче в мъжката ръка.
Момински ясен е… изпълнен с мъка ...
556
6
17
Забравяй ме. На глътки.
Между другото.
"Забравяй ме" Жени Иванова
Забравих я.
Погребах мъката по нея. ...
Между другото.
"Забравяй ме" Жени Иванова
Забравих я.
Погребах мъката по нея. ...
468
3
18
Оплаках се. Преди да съм умрял.
Преди да разбера, че знача нещо.
Часовникът, отмерващ мен е спрял.
Долавям… някак може да е грешно–
нали смъртта е с остри сетива. ...
Преди да разбера, че знача нещо.
Часовникът, отмерващ мен е спрял.
Долавям… някак може да е грешно–
нали смъртта е с остри сетива. ...
642
7
14
Умря кралицата. И падна гръм.
Като воал бе скръбната покруса.
А бойното поле разтвори гръд
и беше барабанен сякаш пулса.
Последно знаме. Гриви на жребци. ...
Като воал бе скръбната покруса.
А бойното поле разтвори гръд
и беше барабанен сякаш пулса.
Последно знаме. Гриви на жребци. ...
444
6
8
Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...
393
6
9
Изправена си. Срещу мен. Така ли?
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина. ...
И всяка глътка въздух е борба?
За бездната на мрака ли ще жалиш?!
Или от слабост чакаш да простя…
Представата ти за света ще срина. ...
457
5
13
по Реймънд Чандлър
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал, ...
620
14
20
Блести роса по ярката ми същност.
Разрязвам я на две с един замах.
Заточената ми усмивка стръвно
предвкусва кръв… Долавям нечий страх.
Усещам го физически. До нежност. ...
Разрязвам я на две с един замах.
Заточената ми усмивка стръвно
предвкусва кръв… Долавям нечий страх.
Усещам го физически. До нежност. ...
513
10
12
Мъгла и дъжд. „Биг Бен“ удари десет.
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира ...
Не помни Лондон чак такъв порой.
Противна влага повече от месец.
Мухляса Бъркли, а е лорд от сой.
Подаграта проклета го нервира ...
503
8
20
по Реймънд Чандлър
Към Санта Ана духаше сироко.
Усещам поглед като хладна цев.
Безмилостен. До степен на жестокост.
А аз самата съм оголен нерв. ...
Към Санта Ана духаше сироко.
Усещам поглед като хладна цев.
Безмилостен. До степен на жестокост.
А аз самата съм оголен нерв. ...
467
7
9
В косата вплела ярки цветове
пресича улицата като котка...
паважът - овехтял... и демоде,
прогледнал е за нейната походка.
Звукът разсича ехото с камшик ...
пресича улицата като котка...
паважът - овехтял... и демоде,
прогледнал е за нейната походка.
Звукът разсича ехото с камшик ...
469
7
13
Прекърши се последния ѝ звън,
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб ...
убийствена застина тишината
в камбаната без храм. Крещи в мъглата.
И този порив за живот е гръм –
отрича с болка всеки тесен гроб ...
687
10
9
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
