1 ene 2007, 4:43

След началото...

  Poesía
972 0 6
                        Животът е тъй безпаметно жален
                         погубва емоцията,чувството в теб,
                         но осмисля всяка минута
                         един дъх,макар на бързо поет.
                        Вървиш ти по улици дълги,
                         а до теб цветя и тръни се ширят
                         посегваш-цвета да откъснеш,
                         но след него и тръна умира.
                        Това не те спира-вървиш
                         и срещаш полята зелени,
                         но покрай зеленото,бурени диви
                         сивеят,а полята изглеждат студени.
                        Една птица кръжи в небето
                         размахва красиви и дълги криле,
                         а долу,навред из полето
                         скача малко и чисто дете.
                        След тях,гора-тъмна и гъста
                         очите ти влажни покрива,
                         а до нея рисунката проста
                         изглежда тъй празно красива.
                        Извръщаш поглед назад,
                         а от там студ и мраз те пропива
                         и виждаш лентата пак
                         на живота,как бавно замира.
                        Но пред теб се простира морето
                         синеещо,в облаци прах
                         и жално бушува,додето
                         не посрещне тихия мрак.
                        И звездите-кристали блещукат
                         и тревата гали лицето
                         и една надежда отнета пропукват
                         и искрата преражда сърцето...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Натали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...