Животът е тъй безпаметно жален
погубва емоцията,чувството в теб,
но осмисля всяка минута
един дъх,макар на бързо поет.
Вървиш ти по улици дълги,
а до теб цветя и тръни се ширят
посегваш-цвета да откъснеш,
но след него и тръна умира.
Това не те спира-вървиш
и срещаш полята зелени,
но покрай зеленото,бурени диви
сивеят,а полята изглеждат студени. ...