След началото...
Животът е тъй безпаметно жален
погубва емоцията,чувството в теб,
но осмисля всяка минута
един дъх,макар на бързо поет.
Вървиш ти по улици дълги,
а до теб цветя и тръни се ширят
посегваш-цвета да откъснеш,
но след него и тръна умира.
Това не те спира-вървиш
и срещаш полята зелени,
но покрай зеленото,бурени диви
сивеят,а полята изглеждат студени.
Една птица кръжи в небето
размахва красиви и дълги криле,
а долу,навред из полето
скача малко и чисто дете.
След тях,гора-тъмна и гъста
очите ти влажни покрива,
а до нея рисунката проста
изглежда тъй празно красива.
Извръщаш поглед назад,
а от там студ и мраз те пропива
и виждаш лентата пак
на живота,как бавно замира.
Но пред теб се простира морето
синеещо,в облаци прах
и жално бушува,додето
не посрещне тихия мрак.
И звездите-кристали блещукат
и тревата гали лицето
и една надежда отнета пропукват
и искрата преражда сърцето...
погубва емоцията,чувството в теб,
но осмисля всяка минута
един дъх,макар на бързо поет.
Вървиш ти по улици дълги,
а до теб цветя и тръни се ширят
посегваш-цвета да откъснеш,
но след него и тръна умира.
Това не те спира-вървиш
и срещаш полята зелени,
но покрай зеленото,бурени диви
сивеят,а полята изглеждат студени.
Една птица кръжи в небето
размахва красиви и дълги криле,
а долу,навред из полето
скача малко и чисто дете.
След тях,гора-тъмна и гъста
очите ти влажни покрива,
а до нея рисунката проста
изглежда тъй празно красива.
Извръщаш поглед назад,
а от там студ и мраз те пропива
и виждаш лентата пак
на живота,как бавно замира.
Но пред теб се простира морето
синеещо,в облаци прах
и жално бушува,додето
не посрещне тихия мрак.
И звездите-кристали блещукат
и тревата гали лицето
и една надежда отнета пропукват
и искрата преражда сърцето...
© Натали All rights reserved.
