12 ene 2011, 15:01

След огъня 

  Poesía
444 0 1

Завеси, спуснати във стая тъмна,
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.

Дали бе въздухът опиянен
от страстите в нощта отминали?
Или не искаха да идва ден
телата още неизстинали?

Прегръдка жадна, криеща надежда,
че няма да отмине този сън.
И в отговор целувка нежна,
а тъмнината вече беше вън.

© Алексиана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??