12.01.2011 г., 15:01 ч.

След огъня 

  Поезия
434 0 1

Завеси, спуснати във стая тъмна,
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.

Дали бе въздухът опиянен
от страстите в нощта отминали?
Или не искаха да идва ден
телата още неизстинали?

Прегръдка жадна, криеща надежда,
че няма да отмине този сън.
И в отговор целувка нежна,
а тъмнината вече беше вън.

© Алексиана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??