След петнайсет години в 9 часа!

На патриарха или попа,
май че бе едно и също,
закъснението пак ни е присъщо,
а трамвай по линията тропа.

В младо утро ще е тази среща.
Аз ще съм в трамвая, ти ще си отсреща.
Аз ще  сляза, ти ще се затичаш
и с прегръдката си спомените ще обличаш.

И към нашето кафе ще тръгнем,
рок от тишината ще изтръгнем.
Ароматът на какао в кожата ни ще пропие,
сервитьорка масата ни ще замие.

Ще сме там, макар за малко време,

 с думи благи ще убием всяко бреме.
А димът цигарен ще се вие, крие
в побелелите коси,
момичетата в нас за да открие.

Ти ще се отпуснеш с музика в ухо,
примера ти ще последвам аз с неохота.
Аз ще слушам Джеймс, а ти пък Мюс,
а навън ще капе нежен блус.

Ранно утро е навън, 9 ще да е часът,
дъжд се кани да окъпе пак света.
Ти седиш до мен, приятелко добра,
ти седиш, а ниже се по музика часа.