14 jun 2007, 9:20

След редакция мой стар стих 4 

  Poesía
567 0 13

Оправдаха се сълзите, изплакани от страх,
сега, когато всичко е реалност,
а не само бленувана мечта.
Теб те има и си тук до мен.


Сега и сутринта е друга,
и копнежите дори...
Сега сълзите са щастливи,
усмихнати се стичат по моето лице!


Нощта е шепот, ромон на река,
спокойствие цяла ме изпълва.
Сега е друго, теб те има на света
и със мен живееш в нашият дом и град!!!



© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??