След редакция мой стар стих 4
Оправдаха се сълзите, изплакани от страх,
сега, когато всичко е реалност,
а не само бленувана мечта.
Теб те има и си тук до мен.
Сега и сутринта е друга,
и копнежите дори...
Сега сълзите са щастливи,
усмихнати се стичат по моето лице!
Нощта е шепот, ромон на река,
спокойствие цяла ме изпълва.
Сега е друго, теб те има на света
и със мен живееш в нашият дом и град!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
