2 jun 2007, 0:24

След редакция мой стар стих1 

  Poesía
609 0 13
Повиках ли те теб в тишината,
че ехото ми с нея ми отвърна?
Самичка бях - тъжна и изтерзана,
виках те да ме успокоиш, ала те няма.

Пожелах ли светлината -
да прогони мрака от душата,
да я озари Слънцето с усмивка,
че мракът безпощадно и мен цялата обгърна?

Потърсих ли сигурната нощ,
прогонила деня ми с черна тъга,
прогонила и спокойствие, и зов,
засенчила и стих, и песен със сълзи?

Почуках ли на твоята врата -
премръзнала, отчаяна и сама,
че ми отваряш с усмивка нейна,
с любов и копнеж в сърцето си,

а само след миг ми я затръшваш под носа?

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??