След редакция мой стар стих1
Повиках ли те теб в тишината,
че ехото ми с нея ми отвърна?
Самичка бях - тъжна и изтерзана,
виках те да ме успокоиш, ала те няма.
Пожелах ли светлината -
да прогони мрака от душата,
да я озари Слънцето с усмивка,
че мракът безпощадно и мен цялата обгърна?
Потърсих ли сигурната нощ,
прогонила деня ми с черна тъга,
прогонила и спокойствие, и зов,
засенчила и стих, и песен със сълзи?
Почуках ли на твоята врата -
премръзнала, отчаяна и сама,
че ми отваряш с усмивка нейна,
с любов и копнеж в сърцето си,
а само след миг ми я затръшваш под носа?
че ехото ми с нея ми отвърна?
Самичка бях - тъжна и изтерзана,
виках те да ме успокоиш, ала те няма.
Пожелах ли светлината -
да прогони мрака от душата,
да я озари Слънцето с усмивка,
че мракът безпощадно и мен цялата обгърна?
Потърсих ли сигурната нощ,
прогонила деня ми с черна тъга,
прогонила и спокойствие, и зов,
засенчила и стих, и песен със сълзи?
Почуках ли на твоята врата -
премръзнала, отчаяна и сама,
че ми отваряш с усмивка нейна,
с любов и копнеж в сърцето си,
а само след миг ми я затръшваш под носа?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
