13 nov 2014, 0:08

След теб

  Poesía » Otra
1.1K 0 3

След мен тъгуваш ли?
Или се смееш до припадък с нея?
Разказваш ли и вицове?
След теб е хладно като тъмносиньо кадифе.
След мен какво е? Спокоен ли си вече?
Как е с новата любов?
Очите и дано не са зелени, строги.
Като моите.
Побърква ли те тя от ревност?
След теб не нося вече
блузи от дантела.
След теб изпращам и посрещам кораби,
натоварени със жадни вълчи очи
и неодобрителни погледи.
След теб съм като Мейвис Гери
от "Младите възрастни" -
божествено самотна.
След теб не знам какво е.
Есен, зима... Безсезоние някакво.
След теб съм раздразнителна
и злобна като сиамска котка.
След мен танцуваш ли танго?
Стискаш ли роза между зъбите?
След толкова телефонни въздишки,
кипене, крайности,
искам да си спомня страстта,
която вече има друго име- -
самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • права си. добре, че емоциите са преходни.
  • Малко си различна тук...
    Някак си думите изглеждат прекалено овладени и статични, въпреки, че си запазила цветовия им патент. Вероятно е заради емоцията в тях, която определено се усеща.
  • Самотата е с кадифен глас,от който е ушит калъфът на телефона ти...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...