13 nov 2014, 0:08

След теб 

  Poesía » Otra
880 0 3

След мен тъгуваш ли?
Или се смееш до припадък с нея?
Разказваш ли и вицове?
След теб е хладно като тъмносиньо кадифе.
След мен какво е? Спокоен ли си вече?
Как е с новата любов?
Очите и дано не са зелени, строги.
Като моите.
Побърква ли те тя от ревност?
След теб не нося вече
блузи от дантела.
След теб изпращам и посрещам кораби,
натоварени със жадни вълчи очи
и неодобрителни погледи.
След теб съм като Мейвис Гери
от "Младите възрастни" -
божествено самотна.
След теб не знам какво е.
Есен, зима... Безсезоние някакво.
След теб съм раздразнителна
и злобна като сиамска котка.
След мен танцуваш ли танго?
Стискаш ли роза между зъбите?
След толкова телефонни въздишки,
кипене, крайности,
искам да си спомня страстта,
която вече има друго име- -
самота.

© Светла Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • права си. добре, че емоциите са преходни.
  • Малко си различна тук...
    Някак си думите изглеждат прекалено овладени и статични, въпреки, че си запазила цветовия им патент. Вероятно е заради емоцията в тях, която определено се усеща.
  • Самотата е с кадифен глас,от който е ушит калъфът на телефона ти...
Propuestas
: ??:??